о п т и м и с т и ч н о

Люляни от очаквани промени

годините ни тичат в битието.

И в двора на душите изцедени

окачваме на вярата прането.

Навиваме ръкавите домашни

на грижите, пораснали без име.

И в спомени – паркирани и прашни,

заключваме се пак непоправими.

Годините безмилостно ни спъват

от билото на сънените преспи.

Затъваме, но още не потъват

душите ни – безбожни и протестни.

И ядно над проблемите ни пуши.

И търсим пропиляното си време.

Изгаряме в сърдечната си суша.

А жадна птица в пазвите ни стене.