Момичешки сън-GirLich SLeep

108-число на доброто

Геолина Стефанова-Гаргабела-стихове

Носи ме на ръце!
Не ме изпускай
/че твърде крехък е
капризният ми свят/,
дори когато
тъй - по змийски съскам
и без да искаш
дръпваш се назад.
Носи от ноктите ми
кървавите рани
/да, зная, че болят -
а ти прости!/...
Страхът ми
нека скрит да си остане.
Ех, по-добре
за кучка ме мисли,
отколкото да
видиш слабостта ми -
тя двама ни
ще ни удави, знай,
като изпуснато,
убийствено цунами...
а после...
вярваш ли, че има рай?!
Носи ме на ръце
и ме обичай -
и слаба,
и жестока.
Все едно.
Като изхвърлено от
кукувиче птиче,
по чудо оцеляло.
Без гнездо.

Носи ме... във сърце.

Пламен Ставрев-Спомен за Любов

Мадона

Vincent Van Gogh - Way with cypres

Геолина Стефанова-нови стихове

Цинична съм...
Годините го носят.
Парфюм с нагарчащ
и пикантен вкус.
Студът парлив
на есените боси
облича ме - коприва...
Дрезгав блус
примамва сетивата
да простенат
и дълго в транс
да се въртят с нощта,
докато бавно
се втвърдява
вътре в мене
навярно пукната
по тъмното душа.

**********************

Едно, две, три ... листопад /аммиии - есен е/

1.
Нощ - невернице,
нощ - маково семе,
горчиш ми в очите,
светлината им вземаш.
Болеят дните ми
и късеят. Студено.
Мъгливо - есенно,
метиляво време.

2.
По листи обречени
пишеш тайни куплети.
Вятър северен
ми ги рони в косите.
Като дъжд неизплакан
тръсва букви зелени
в яката ми тънка -
мокри. Само за мене.

3.
А луната е кръгла,
като съща погача.
Пробиваш и дупка-
става пръстен годежен.
Знам, че ме лъжеш.
Но какво пък - не плача.
Курабийка със мак
отхапвам небрежно.

************************

Така каза последното листенце на маргарита

Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.

***************************

Ако зад вратата си Ти...

Луната днес има
лице на стара жена.
Напукани са страните и
от пропълзялото време.
Сълзи кристални...
Те режат и в рани кървят,
а после остават бразди
свежестта да вземат.
Но нехае Луната...
Тя е просто Луна
и с изящност небрежна
разтваря ветрило
от розово сияние,
от синя тишина.
Лилаво съвършенство
дъха на мига изпило.
И гордо чело
замък в кристал виши.
Дали от сълзите е
така раняващо крехък.
Там всяка стъпка
като камбанка звънти
и лунна пътека носи
на странниците утеха.

Отвори ми вратата,

Принце на приливните вълни.

В тази нощ ще бъда

твоята Принцеса

върху грахово зърно.

Но не грахови зърна,

дори не и сълзи...

Нека се търкалят мигове,

с любов и нежност пълни.

Геолина-Тежиш ми, обич моя ...

Тежиш ми , обич моя ... на сърцето.
Като онези воденични камъни тежиш.
Понасям тази тежест, общо взето.
Но ако мислиш, че е леко, ще сгрешиш.
Проклета съм и упорита като муле,
дори да казват, че е безнадеждно, все едно,
до кръв петите на копнежа ще ожуля -
да светнат бели, на страстта ми тържество
и пак листенцата на рози ще накъсам,
дори да е банално, но е шик,
в леглото ми на сласт да заухае,
когато любиш ме с задавен,жарък вик.
Тежиш ми, обич моя , ... но те искам.
Едва ли знаеш колко много ... По- добре.
Любов такава е мория и притиска,
като гранитен камък беззащитното сърце.

Геолина Стефанова - ЛИРИКА

Аз съм неверница

и не съм от покорните.

Не ставам за куче,

ни за любима жена.

Вярвам във ереси.

Кръвта ми езическа,

гореща по цигански,

ще ти отрови съня …

Геолина СТЕФАНОВА - Hагорещена ЛИРИКА

*** ***

Аз съм плюнката на Дявола -
малко, мокро, зло петно.
Съхнат чувства, в мен удавени,
Господ му е все едно.
Аз съм острие наточено
на безмилостна кама,
запустяло в прах оброчище ...
Просто - спомен за жена.
Аз съм ... Има ли значение ? !
Кой ме пита за това ?
В мойто просто уравнение
истината е една.
Ще разкъсам всяка рамчица.
Не понасям тъп шаблон.
С буйна кръв съм на езичница.
Нямам нужда от пардон.

Геолина М. Ст.

Геолина Стефанова - Лирика-НЕПОДПРАВЕНА

* * *

Аз съм твоята нежна любов ...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов ...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов ...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.

*** ***
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една ...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов ...
И ти знаеш къде да ме намериш.

Открадната целувка

Целуни ме и бягай,
че е черна нощта,
бродят сенки неверни
и е дъно небето
на огромна чиния
пълна с гъста тъга,
като трънче от роза
дълбоко в сърцето
наболява умора
и полека кърви,
с вкус на плаха тревога
тишината е в шепи,
пия жадна и морна,
какво че горчи,
като цветето слънце
търся нежния шепот,
който стопля и гали,
но защо пак мълчиш,
май в откъснато цвете
вече няма магия,
просветлява на изток,
нещо в мене боли...
Целуни ме и бягай,
аз съм твойта мория.

Скорпионка, родена на 2 ноември ...

Огън ме мори ...

Космическо ...

Геолина М. Стефанова - стихове - 0 часът е.

Нула часът е...
И е време да дойдеш.
Теменуги в съня ми
валят.
Нула часът е.
Теб те няма.
Изпивам миг след миг,
пристрастяват ме-
опиат.
Голи клони
в прозорците
спират бесния бяг
на объркани чувства.
Теменугите
в тишината
се превръщат на сняг.
Нула часът е.
Ти отдавна спиш-
зима е между нас.
Теменугите
като снежинки
в кръвта ми валят,
а кръвта сътворява
висулки, прилични на теб.
Нула часът е.
Нежността ми
се вкисна-
цвете с отровно див
аромат.
Глад,
животински глад
ръфа плешка
от умираща нощ.
Писък зъл
стряска спящия град.
И е късно.
Какво ми остава-
да подсуша
тази локва зелена
от стопен теменужен цвят.
В нула часът
всички знаят...
даже дяволите спят.

Геолина Стефанова - лирика

*** ***

Студено ми е ...
Тази тишина
вали тъй сякаш
сняг е на парцали
и залезът с объркана душа
по чужди стъпки скита,
с лъч ме гали,
преди да се обърне и върви,
там, дето късат
тънки ризи ветровете,
за да оголят
трудно дишащи гърди,
и да повехне в дланите им -
осланено цвете.
Студено ми е.
Винаги така
строи си кули в мен
тъга - кралица
от лед и бездна,
от нищожност и вина,
за да затвори вътре
сянката на птица.
И прокълнат е
и орисан всеки час,
да наранява
нежните ми длани,
когато моля
опрощение за нас -
отцепници.
Последни мохикани.

Тежиш ми, обич моя ...

Тежиш ми, обич моя ... на сърцето.
Като онези воденични камъни тежиш.
Понасям тази тежест, общо взето.
Но ако мислиш, че е леко, ще сгрешиш.
Проклета съм и упорита като муле,
дори да казват, че е безнадеждно, все едно,
до кръв петите на копнежа ще ожуля -
да светнат бели, на страстта ми тържество
и пак листенцата на рози ще накъсам,
дори да е банално, но е шик,
в леглото ми на сласт да заухае,
когато любиш ме с задавен, жарък вик.
Тежиш ми , обич моя , ... но те искам.
Едва ли знаеш колко много ... По-добре.
Любов такава е мория и притиска ,
като гранитен камък беззащитното сърце.

С л е д и

Кога ме има и кога ме няма
не ще ти каже вятърът студен,
алеите - оптическа измама
ще те замерят с думи, писани от мен.

Аз нямам глас, сега съм само сянка,
която чувстваш зад гърба си да тежи
и литват гълъби –

в следобедната дрямка
в миг стреснати.

Недей,

не се мъчи
да връзваш паяжини скъсани в мъглата
от грубите тела на сласт и страх.
Полека отмини.

Виж,

в синевата
рисува слънцето усмивка.

Звезден прах
наместо тичинките в чашки на тинтяви
пилеят феите

на миналите дни
и по листа зелени мъничко остава
от луда нежност ... - помниш я, нали ? !

Мисли. Море. Много.