Момичешки сън-GirLich SLeep

Надежда-Hope

ПълноЛудие-FoLL cLean mad moon

Истинска

На българските поети с китари

Валери  Станков

Харманлийската музика свири валс
 

    На българските поети с китари

Сякаш Господ е седнал във военната духова музика.
Диригентът е дръпнал две водки със сок от лимон.
Лейтенант Йорданов във тромпета напъха си бузите.
Капитан Панайотов напомпи блестящ цугтромбон .
Само редник Масларски е тъжен със своето пиколо.
А полковник Сираков приглушено надува обой.
И понеже в градчето следобедът време е пиково,
свири този оркестър, ще кажеш, че тръгва на бой .
За последно ли свири ? Свири, сякаш след миг ще умираме.
Подполковникът Трифонов духа в издухан фагот.
А майорът от Ямбол ­ как се казваше ­ бял като сирене ­
с пот на чело окайва през флигорната своя живот.
Старшината Бежански е награбил до пръсване тъпана.
Блъска яко, понеже си има ужасен проблем ­
новобранците псува, псува тяхната мама некъпана.
Прибере ли се вкъщи, и водка плющи на корем.
Генерал Самуилов, във джоба с полковнишка пенсия,
влиза в стойка и чака тръбата да свирне за сбор.
Боже, твоите ангели са в напреднала вече деменция ­
тракат лъвски ченета и чинелите бият с възторг !
И понеже в градчето N.N. вече нямам си никого,
ще погледам как пада в шадравана вселенският мрак.
И как редник Масларски сплеска с камъни своето пиколо ­
щото Господ забрави да го пусне във отпуска пак.

Пламен Ставрев-Спомен за Любов

Само Ти.

Кирил Аспарухов

о п т и м и с т и ч н о

Люляни от очаквани промени

годините ни тичат в битието.

И в двора на душите изцедени

окачваме на вярата прането.

Навиваме ръкавите домашни

на грижите, пораснали без име.

И в спомени – паркирани и прашни,

заключваме се пак непоправими.

Годините безмилостно ни спъват

от билото на сънените преспи.

Затъваме, но още не потъват

душите ни – безбожни и протестни.

И ядно над проблемите ни пуши.

И търсим пропиляното си време.

Изгаряме в сърдечната си суша.

А жадна птица в пазвите ни стене.

Песничка на Дон Жуан

Ивайло Диманов

Животът, простете, е стара и дрипава курва,

А аз съм случаен клиент в долнопробен мотел.

Ще легна и тоя път с нея, макар че не струва …

Да пием за всички красиви жени, Сганарел !

Да имаш красива жена е опасно безумство,

по-страшно от стъпки във тихата нощ пред разстрел.

Дори да ми сложат въжето – последната дума

ще бъде : “ Да пием за всички жени, Сганарел! ”

Разправят, че всички жени по света си приличат.

Това го е казал фелдфебел със ум на петел …

Единствено грозните могат до смърт да обичат.

Да пием за страстните грозни жени, Сганарел !

Не вярвай, когато жена се кълне, че е вярна.

Нима би повярвал на дявол с пришити крилца ?

На всеки от нас някой ден ще му сложат рогата.

Да пием за наште и не само наши деца ...

Най-мръсната дума във моя живот е венчавка.

По-мръсна от гибел в неравен среднощен дуел.

Дочуеш ли Менделсон – бягай във чужда държава.

Да пием за своя свободен живот,Сганарел !

Следобедна жена-Йордан Янков

Слънцето върху косите ти спи на възглавница бяла.

Ще го събудиш, с гребена ще го разлееш по своето тяло –

то ще се стича по гънки със сенчести тайнства изпълнени,

ще позлатява ония необитаеми парещи хълмове …

В края на този следобед по старите стълби ще чуеш

как се изкачва на пръсти мъжът.Той пред прага ти ще се събуе

Ти ще опънеш пердето, защото слънцето даже не трябва

да се докосне до сладкия извор на твоята сила и слабост.

Твоят дъх с тънко крило ще запърха по мъжките устни.

Въздухът ще се стопява над теб, затова и мъжът ще изпусне

върху жаравата своя задъхан жребец със подпалена грива …

Ще се разсипят по пода зърната на късната ти съпротива.

Ще се събудят съвсем ненадейно заспалите утринни тайни

и ще населят най-скритите ъгли на тази следобедна стая .

После, когато отдръпнеш пердето, следобедът ще е избягал

тихо, на пръсти, с ония обувки, които стояха пред прага.

Стихове на Мих. Лермонтов

      П Р О С Я К

Пред портите на храма бял,

чиито двори зид огражда,

стоеше просяк, почернял

от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб

и скръб го мъчеше свирепа,

и някой камък, вместо хляб,

постави в празната му шепа.

Тъй молех те и аз преди

за обич чиста и голяма;

така и ти възнагради

надеждите ми със измама.

Никой НЕ може да помогне ...

Геолина Стефанова-нови стихове

Цинична съм...
Годините го носят.
Парфюм с нагарчащ
и пикантен вкус.
Студът парлив
на есените боси
облича ме - коприва...
Дрезгав блус
примамва сетивата
да простенат
и дълго в транс
да се въртят с нощта,
докато бавно
се втвърдява
вътре в мене
навярно пукната
по тъмното душа.

**********************

Едно, две, три ... листопад /аммиии - есен е/

1.
Нощ - невернице,
нощ - маково семе,
горчиш ми в очите,
светлината им вземаш.
Болеят дните ми
и късеят. Студено.
Мъгливо - есенно,
метиляво време.

2.
По листи обречени
пишеш тайни куплети.
Вятър северен
ми ги рони в косите.
Като дъжд неизплакан
тръсва букви зелени
в яката ми тънка -
мокри. Само за мене.

3.
А луната е кръгла,
като съща погача.
Пробиваш и дупка-
става пръстен годежен.
Знам, че ме лъжеш.
Но какво пък - не плача.
Курабийка със мак
отхапвам небрежно.

************************

Така каза последното листенце на маргарита

Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.

***************************

Ако зад вратата си Ти...

Луната днес има
лице на стара жена.
Напукани са страните и
от пропълзялото време.
Сълзи кристални...
Те режат и в рани кървят,
а после остават бразди
свежестта да вземат.
Но нехае Луната...
Тя е просто Луна
и с изящност небрежна
разтваря ветрило
от розово сияние,
от синя тишина.
Лилаво съвършенство
дъха на мига изпило.
И гордо чело
замък в кристал виши.
Дали от сълзите е
така раняващо крехък.
Там всяка стъпка
като камбанка звънти
и лунна пътека носи
на странниците утеха.

Отвори ми вратата,

Принце на приливните вълни.

В тази нощ ще бъда

твоята Принцеса

върху грахово зърно.

Но не грахови зърна,

дори не и сълзи...

Нека се търкалят мигове,

с любов и нежност пълни.

Геолина-Тежиш ми, обич моя ...

Тежиш ми , обич моя ... на сърцето.
Като онези воденични камъни тежиш.
Понасям тази тежест, общо взето.
Но ако мислиш, че е леко, ще сгрешиш.
Проклета съм и упорита като муле,
дори да казват, че е безнадеждно, все едно,
до кръв петите на копнежа ще ожуля -
да светнат бели, на страстта ми тържество
и пак листенцата на рози ще накъсам,
дори да е банално, но е шик,
в леглото ми на сласт да заухае,
когато любиш ме с задавен,жарък вик.
Тежиш ми, обич моя , ... но те искам.
Едва ли знаеш колко много ... По- добре.
Любов такава е мория и притиска,
като гранитен камък беззащитното сърце.

N1

БЛАГО настроение

Ивайло Диманов

     
        К  и  л  ъ  р

Казват :   любовта сама ще те намери
даже на другия край на света ...
Милиарди години след новата ера
няма да срещна такава жена !

Тя вървеше сред зноя на София ,
разпиляла коси от лазурен брокат.
Зад гърба й  верига от катастрофи ,
а  в  краката й - целият свят !

Поразен от внезапната мълния ,
горд като Каприо , разпнах ръце .
И  пред нея смирено изтръгнах
своето  бедно , туптящо сърце ...

Тя извади цигара отнякъде ,
доближи я до въглена жив
и запали умишлено Райхстага ,
но светът ми се стори красив ...

Подари ми целувка , а после замина .
В  Рим  или Флорида – все едно ...
Само веднъж на хиляда години
можеш да срещнеш подобна любов .

Любовта  е  коварен наемен убиец .
Стреляй в сърцето ми , аз съм готов !
Тихия океан бих могъл да изпия
за  едничката  глътка  любов ...

Материя-Калин Донков

На чувствата в отчаяния лов ,

догдето ги преследва и тълкува,

 

душата се лекува от любов.

 

Макар, че от любов не се лекува.

 

И винаги изправена на съд,

 

наивно брани слабото си право.

 

Очаква от любов да й простят.

 

Макар че от любов не се прощава.

 

В света, от реализъм опростен,

 

единствено контрастите избира.

 

И от любов умира всеки ден.

 

Макар че от любов не се умира.

Ивайло Диманов

                        * * *

Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно !
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие ?

Имаш право на съд без присъда ,
имаш право на хляб и домати ...
Ала нямаш право на цветни сънища .
Нямаш право дори да мечтаеш !

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява любов срещу две кила " Витоша ".
Докога тоя народ ще живее под турско ?
Пейо Яворов плаче в полите на " Витошка ".

Участ

Привикнала на обич "до поискване",
съвсем съм се превърнала на гара.
Отеква в мене ехото от писъка
на винаги отиващи си влакове.

Очите ми са станали часовници
и нижат дълго кратките минути.
А релсите ръждясват нелюбовно
във своята метална недочутост.

Сърцето ми отдавна дерайлира
и дишам на буксир. Защото трябва.
От обич " до поискване " не се умира.
Единствено превръщаш се във гара.

И чакаш, и посрещаш, и ... изпращаш .
Сълзите ти са гъсти. Като дизел.
И не това е, всъщност, страшното.
А онова , че гарите не си отиват.