Радой Ралин
Зимата носи въпроси и грижи.
Нещо завинаги с нея изчезва.
Вятърът мъртвите спомени стриже …
Зимата всичко еднакво покрива
и го държи до конец вцепенено,
и върху нейната ледена грива
буйният огън пълзи преклонено.
Тя обобщава нещата до бяло
и се осмислят незнайните страсти.
Но обещава ли ново начало
и усмирява ли всички контрасти ?
Който за вярност дланта си простира
той няма никога да се отметне.
В зимата в с и ч к о кристализира
като безкрайна любов на бездетни .
Тя обобщава нещата до бяло
и се осмислят незнайните страсти.
Но обещава ли ново начало
и усмирява ли всички контрасти ?
2 коментара:
- Велико стихотворение !!!!!!!!
Н. Тоцев
Много силно !
Публикуване на коментар