за момини устни …
И нека бъде есен –
ще те пресрещна с песен.
Песен, която, зная,
главата ти ще замае.
Ще тръгнеш в златната шума,
оставил всякакви думи.
И само очите несвястни
ще шепнат нещо прекрасно.
И нека бъде сред пладне –
устата жадна, та жадна
неистово ще се спусне
да пие момини устни.
Ех, устни момини нямам.
Бедата не е голяма –
и с моите ще те опия
без вино и без ракия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар