В И Р Т У А Л Н О
Една мелодия звъни в нощта
и дълго пръска нежните си звуци.
Една усмивка стопля ме така ,
че не успявам много да разкажа ...
-за болките в ранената душа,
-за стъпканите устреми, копнежи,
-за страшната нелепа самота,
-за туй, което искам да ти кажа,
за да не литне като гълъб любовта,
а да кълве трохи от твойте длани,
да те възбужда моя глас и моя смях,
да тръпнеш, взирайки се в мойто тяло,
застинало в екрана срещу теб неистово,
и земно, и неземно, виртуално заблестяло ...
ноември 2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар