Дръвче, в зелената ти пазва
две праскови от сладост греят.
Не те попитах как се казваш
и кой е идвал преди мене.
Между листа като ножове
повика ме да ги откъсна.
Не те попитах как се казваш
и кой е идвал преди мене.
Захапах ги и сок потече
от устните чак до сърцето.
Не те попитах как се казваш
и кой е идвал преди мене.
От хълма ти сега ми махаш
с надежда, че съм те залюбил.
Дръвче, с три-четвърти чорапи,
нехаещо, че идва зима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар