*** ***
Студено ми е ...
Тази тишина
вали тъй сякаш
сняг е на парцали
и залезът с объркана душа
по чужди стъпки скита,
с лъч ме гали,
преди да се обърне и върви,
там, дето късат
тънки ризи ветровете,
за да оголят
трудно дишащи гърди,
и да повехне в дланите им -
осланено цвете.
Студено ми е.
Винаги така
строи си кули в мен
тъга - кралица
от лед и бездна,
от нищожност и вина,
за да затвори вътре
сянката на птица.
И прокълнат е
и орисан всеки час,
да наранява
нежните ми длани,
когато моля
опрощение за нас -
отцепници.
Последни мохикани.
Тежиш ми, обич моя ...
Тежиш ми, обич моя ... на сърцето.
Като онези воденични камъни тежиш.
Понасям тази тежест, общо взето.
Но ако мислиш, че е леко, ще сгрешиш.
Проклета съм и упорита като муле,
дори да казват, че е безнадеждно, все едно,
до кръв петите на копнежа ще ожуля -
да светнат бели, на страстта ми тържество
и пак листенцата на рози ще накъсам,
дори да е банално, но е шик,
в леглото ми на сласт да заухае,
когато любиш ме с задавен, жарък вик.
Тежиш ми , обич моя , ... но те искам.
Едва ли знаеш колко много ... По-добре.
Любов такава е мория и притиска ,
като гранитен камък беззащитното сърце.
С л е д и
Кога ме има и кога ме няма
не ще ти каже вятърът студен,
алеите - оптическа измама
ще те замерят с думи, писани от мен.
Аз нямам глас, сега съм само сянка,
която чувстваш зад гърба си да тежи
и литват гълъби –
в следобедната дрямка
в миг стреснати.
Недей,
не се мъчи
да връзваш паяжини скъсани в мъглата
от грубите тела на сласт и страх.
Полека отмини.
Виж,
в синевата
рисува слънцето усмивка.
Звезден прах
наместо тичинките в чашки на тинтяви
пилеят феите
на миналите дни
и по листа зелени мъничко остава
от луда нежност ... - помниш я, нали ? !
Няма коментари:
Публикуване на коментар