* * *
Аз съм твоята нежна любов ...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов ...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов ...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.
*** ***
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една ...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов ...
И ти знаеш къде да ме намериш.
Открадната целувка
Целуни ме и бягай,
че е черна нощта,
бродят сенки неверни
и е дъно небето
на огромна чиния
пълна с гъста тъга,
като трънче от роза
дълбоко в сърцето
наболява умора
и полека кърви,
с вкус на плаха тревога
тишината е в шепи,
пия жадна и морна,
какво че горчи,
като цветето слънце
търся нежния шепот,
който стопля и гали,
но защо пак мълчиш,
май в откъснато цвете
вече няма магия,
просветлява на изток,
нещо в мене боли...
Целуни ме и бягай,
аз съм твойта мория.
Няма коментари:
Публикуване на коментар