Ивайло Диманов

     
        К  и  л  ъ  р

Казват :   любовта сама ще те намери
даже на другия край на света ...
Милиарди години след новата ера
няма да срещна такава жена !

Тя вървеше сред зноя на София ,
разпиляла коси от лазурен брокат.
Зад гърба й  верига от катастрофи ,
а  в  краката й - целият свят !

Поразен от внезапната мълния ,
горд като Каприо , разпнах ръце .
И  пред нея смирено изтръгнах
своето  бедно , туптящо сърце ...

Тя извади цигара отнякъде ,
доближи я до въглена жив
и запали умишлено Райхстага ,
но светът ми се стори красив ...

Подари ми целувка , а после замина .
В  Рим  или Флорида – все едно ...
Само веднъж на хиляда години
можеш да срещнеш подобна любов .

Любовта  е  коварен наемен убиец .
Стреляй в сърцето ми , аз съм готов !
Тихия океан бих могъл да изпия
за  едничката  глътка  любов ...