Тежиш ми , обич моя ... на сърцето.
Като онези воденични камъни тежиш.
Понасям тази тежест, общо взето.
Но ако мислиш, че е леко, ще сгрешиш.
Проклета съм и упорита като муле,
дори да казват, че е безнадеждно, все едно,
до кръв петите на копнежа ще ожуля -
да светнат бели, на страстта ми тържество
и пак листенцата на рози ще накъсам,
дори да е банално, но е шик,
в леглото ми на сласт да заухае,
когато любиш ме с задавен,жарък вик.
Тежиш ми, обич моя , ... но те искам.
Едва ли знаеш колко много ... По- добре.
Любов такава е мория и притиска,
като гранитен камък беззащитното сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар