Слънцето върху косите ти спи на възглавница бяла.
Ще го събудиш, с гребена ще го разлееш по своето тяло –
то ще се стича по гънки със сенчести тайнства изпълнени,
ще позлатява ония необитаеми парещи хълмове …
В края на този следобед по старите стълби ще чуеш
как се изкачва на пръсти мъжът.Той пред прага ти ще се събуе
Ти ще опънеш пердето, защото слънцето даже не трябва
да се докосне до сладкия извор на твоята сила и слабост.
Твоят дъх с тънко крило ще запърха по мъжките устни.
Въздухът ще се стопява над теб, затова и мъжът ще изпусне
върху жаравата своя задъхан жребец със подпалена грива …
Ще се разсипят по пода зърната на късната ти съпротива.
Ще се събудят съвсем ненадейно заспалите утринни тайни
и ще населят най-скритите ъгли на тази следобедна стая .
После, когато отдръпнеш пердето, следобедът ще е избягал
тихо, на пръсти, с ония обувки, които стояха пред прага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар