П Р О С Я К
Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда,
стоеше просяк, почернял
от глад, страдания и жажда.
Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
и някой камък, вместо хляб,
постави в празната му шепа.
Тъй молех те и аз преди
за обич чиста и голяма;
така и ти възнагради
надеждите ми със измама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар