Езикът на цветята

Беше чудесно лято.

Ние с теб разговаряхме

само на езика, на който говорят цветята.

През май разговаряхме на езика на глухарчетата

и думите, като облепени с прашец пчели,

долитаха жълти до нас.

Много приятно се разговаря

на езика на теменугите.

Трудно се говори на езика на люляка –

думите през люляковите нощи изгарят

и пепелта им остава в сърцата.

През юли разговаряхме на езика на маковете

и думите останаха в маковите главички.

Сега, когато съм сам и никой не ме наблюдава,

аз потраквам с маковите шушулки –

така разговарям с тебе, когато съм сам.

После ние разговаряхме на езика на копривата.

Твърде много разговаряхме на този език,

твърде много.

Очевидно , не е било нужно

да се говори изобщо на този език.

Защото през есента,

когато разговаряхме на езика на гладиолите –

единият от нас – на обикновените розови,

другият – на езика на карминените,-

повече не се разбирахме с тебе.

А по-късно имаше астри –

вече съвсем разноцветни:

ти говореше на езика на лилавите,

аз - на езика на жълтите,

и нищо не разбрах повече.

Така прецъфтя всичко.

Остана сухоцветът.

Вчера поставих на прозорците зимните рамки

и той остана като хербарий между двете стъкла.

Сега седя сам до прозореца

и си говоря

на езика на сухоцвета.

Казвам:

“Скоро ще дойдат ледените цветя.

Но на техния език не ще кажа

ни една дума.”