На българските поети с китари

Валери  Станков

Харманлийската музика свири валс
 

    На българските поети с китари

Сякаш Господ е седнал във военната духова музика.
Диригентът е дръпнал две водки със сок от лимон.
Лейтенант Йорданов във тромпета напъха си бузите.
Капитан Панайотов напомпи блестящ цугтромбон .
Само редник Масларски е тъжен със своето пиколо.
А полковник Сираков приглушено надува обой.
И понеже в градчето следобедът време е пиково,
свири този оркестър, ще кажеш, че тръгва на бой .
За последно ли свири ? Свири, сякаш след миг ще умираме.
Подполковникът Трифонов духа в издухан фагот.
А майорът от Ямбол ­ как се казваше ­ бял като сирене ­
с пот на чело окайва през флигорната своя живот.
Старшината Бежански е награбил до пръсване тъпана.
Блъска яко, понеже си има ужасен проблем ­
новобранците псува, псува тяхната мама некъпана.
Прибере ли се вкъщи, и водка плющи на корем.
Генерал Самуилов, във джоба с полковнишка пенсия,
влиза в стойка и чака тръбата да свирне за сбор.
Боже, твоите ангели са в напреднала вече деменция ­
тракат лъвски ченета и чинелите бият с възторг !
И понеже в градчето N.N. вече нямам си никого,
ще погледам как пада в шадравана вселенският мрак.
И как редник Масларски сплеска с камъни своето пиколо ­
щото Господ забрави да го пусне във отпуска пак.