Носи ме на ръце!
Не ме изпускай
/че твърде крехък е
капризният ми свят/,
дори когато
тъй - по змийски съскам
и без да искаш
дръпваш се назад.
Носи от ноктите ми
кървавите рани
/да, зная, че болят -
а ти прости!/...
Страхът ми
нека скрит да си остане.
Ех, по-добре
за кучка ме мисли,
отколкото да
видиш слабостта ми -
тя двама ни
ще ни удави, знай,
като изпуснато,
убийствено цунами...
а после...
вярваш ли, че има рай?!
Носи ме на ръце
и ме обичай -
и слаба,
и жестока.
Все едно.
Като изхвърлено от
кукувиче птиче,
по чудо оцеляло.
Без гнездо.
Носи ме... във сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар