Жената Мария

С диви круши и резенче хляб във торбата

тя пристигна – хвърли в ръцете ми шала

и прошепна : ” Аз съм Мария … Аз съм жената

на всички мъже, и на мъртвите даже.”

Завъртя като перка главата ми , скри се в чаршафа –

аз припаднах до двете й връхчета тънки …

И притиснати в тъмното, като дини пращяхме,

докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича

от окото на чайника топлото мляко –

както в праха на игрите се губи детето и тича,

така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата,

тя сега е при друг и навярно се готви да каже:

“Аз пристигнах … Аз съм Мария – жената

на всички мъже, и на мъртвите даже … “

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга

на някой човечец ревнив и със злато назъбен.

Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,

окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне

обувките прашни – за смъртта ще се стяга.

После ще литне към облака подир ятото гъски,

без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата

тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:

“Аз пристигнах … Аз съм Мария – жената

на всички мъже, и на мъртвите даже. ”

Борис Христов

Робърт Бърнс

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж ?

Робърт Бърнс / 1759-1796 /

превод : Владимир Свинтила

Стиховe - Сахара

А бях добро момиче, някога, когато
светът растеше бавно във моите очи.
Тогава вярвах в теб. А ти - във чудесата.
Сега не вярва никой. И двамата мълчим.
Сега сме лоши. Много. Разстрелваме любови.
Залъгваме сърцата си. И всичко е война.
Кръщаваме случайности с названието "Обич".
И после всеки тръгва към свойта самота.
Сега до смърт отричаме "нелепите" си чувства.
И тайно плачем без сълзи, а тишината,
оставена от думите, във нощите възкръсва.

А бях добро момиче, някога, когато...

БАЕВА Димитринка

К л е т в а

И нека

разумът да бъде

само

последния ти събеседник

на чаща ободряващо кафе.

И нека

обичта да бъде

само

водач на стъпките ти

в непрогледни нощи.

И нека

аз да си остана

само

на грешките ти

пристана и вълнолома.

И нека

с късчета

от отронената ми скала

ти

дните свои

всяка сутрин

да отмерваш.

Нерви за любов - Маргарита Петкова

Нямам нерви за дълги любови ,

а кратките – не ми приличат.

Да не мислиш, че нещо ново

казваш с това “Обичам те” ?

Да не мислиш, че ще се срути

светът след моето тръгване ?

Бъди сигурен – много пъти

са ме лъгали. И аз съм лъгала.

А пък земята си е на мястото.

Само сезонът се сменя.

Крайно време е да си наясно,

че всичко е само временно.

А аз - най-временната от всичко.

Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови – не ми приличат.

А трудната – ще я можеш ли ?

Хм, да опиташ ли ти е щукнало ?

Добре – да живее рискът !

Хайде сега – отведи ме оттука !

Ако ти стиска .

Петя Дубарова

д о б р о т а

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла !

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

8

Зима

Радой Ралин 

Зимата идва. Всесилна и трезва.

Зимата носи въпроси и грижи.

Нещо завинаги с нея изчезва.

Вятърът мъртвите спомени стриже …

Зимата всичко еднакво покрива

и го държи до конец вцепенено,

и върху нейната ледена грива

буйният огън пълзи преклонено.

Тя обобщава нещата до бяло

и се осмислят незнайните страсти.

Но обещава ли ново начало

и усмирява ли всички контрасти ?

Който за вярност дланта си простира

той няма никога да се отметне.

В зимата в с и ч к о кристализира

като безкрайна любов на бездетни .

Тя обобщава нещата до бяло

и се осмислят незнайните страсти.

Но обещава ли ново начало

и усмирява ли всички контрасти ?

Геолина Стефанова - ЛИРИКА

Аз съм неверница

и не съм от покорните.

Не ставам за куче,

ни за любима жена.

Вярвам във ереси.

Кръвта ми езическа,

гореща по цигански,

ще ти отрови съня …

Геолина СТЕФАНОВА - Hагорещена ЛИРИКА

*** ***

Аз съм плюнката на Дявола -
малко, мокро, зло петно.
Съхнат чувства, в мен удавени,
Господ му е все едно.
Аз съм острие наточено
на безмилостна кама,
запустяло в прах оброчище ...
Просто - спомен за жена.
Аз съм ... Има ли значение ? !
Кой ме пита за това ?
В мойто просто уравнение
истината е една.
Ще разкъсам всяка рамчица.
Не понасям тъп шаблон.
С буйна кръв съм на езичница.
Нямам нужда от пардон.

LOVE - Любов

Любов

Докосна ме .

Мъчителна искреност .

Отворих очи –

няма те !

love

You touched me .

Bitterly sincere .

I opened my eyes –

but you had gone …

Соня Киркорова, стихове

Слабият пол

Аз съм от онзи пол, слабия,

дето обича нежните думи.

Знам как да замеся хляба,

как да нося деца и да лея куршуми.

Мога с любов да изпращам мъжете

и да споделям последната хапка.

Мога да скъсам на бесилка въжето

и да завържа черна забрадка.

…………………………………………

……………………………………………

Нали съм от пола, слабия,

и аз обичам нежните думи …

Но ако трябва, отричам хляба,

ако е нужно, споря с куршуми !

Мога да съхна от глад и жажда

и да изгарям в трески родилни.

Ала мъжете, които раждам,

трябва да бъдат силни !

Ще те опия - Кинка Константинова

Ако зажалиш някой ден

за момини устни …

И нека бъде есен –

ще те пресрещна с песен.

Песен, която, зная,

главата ти ще замае.

Ще тръгнеш в златната шума,

оставил всякакви думи.

И само очите несвястни

ще шепнат нещо прекрасно.

И нека бъде сред пладне –

устата жадна, та жадна

неистово ще се спусне

да пие момини устни.

Ех, устни момини нямам.

Бедата не е голяма –

и с моите ще те опия

без вино и без ракия.

Геолина М. Ст.

Стефан Цанев - стихове

НИЕ МОЖЕ ДА ИМАМЕ МНОГО ЖЕНИ,

но една ще бъде отначало

до края ни :

тази, която не ще ни вини,

когато от чужда любов сме замаяни.

Ние може да имаме много жени,

но една ще бди

над живота ни :

тази , която ще ни каже : Стани ! –

ако клекнем , когато се целят в челото ни.

Ние може да имаме много жени ,

но една ще ни обича

истински :

тази, която ще ни измени,

когато превърнем в пари мечтите си.

1973 г.

инж. Румен Иванчев - ПРАСКОВА

Дръвче, в зелената ти пазва

две праскови от сладост греят.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

Между листа като ножове

повика ме да ги откъсна.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

Захапах ги и сок потече

от устните чак до сърцето.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

От хълма ти сега ми махаш

с надежда, че съм те залюбил.

Дръвче, с три-четвърти чорапи,

нехаещо, че идва зима.

Езикът на цветята

Беше чудесно лято.

Ние с теб разговаряхме

само на езика, на който говорят цветята.

През май разговаряхме на езика на глухарчетата

и думите, като облепени с прашец пчели,

долитаха жълти до нас.

Много приятно се разговаря

на езика на теменугите.

Трудно се говори на езика на люляка –

думите през люляковите нощи изгарят

и пепелта им остава в сърцата.

През юли разговаряхме на езика на маковете

и думите останаха в маковите главички.

Сега, когато съм сам и никой не ме наблюдава,

аз потраквам с маковите шушулки –

така разговарям с тебе, когато съм сам.

После ние разговаряхме на езика на копривата.

Твърде много разговаряхме на този език,

твърде много.

Очевидно , не е било нужно

да се говори изобщо на този език.

Защото през есента,

когато разговаряхме на езика на гладиолите –

единият от нас – на обикновените розови,

другият – на езика на карминените,-

повече не се разбирахме с тебе.

А по-късно имаше астри –

вече съвсем разноцветни:

ти говореше на езика на лилавите,

аз - на езика на жълтите,

и нищо не разбрах повече.

Така прецъфтя всичко.

Остана сухоцветът.

Вчера поставих на прозорците зимните рамки

и той остана като хербарий между двете стъкла.

Сега седя сам до прозореца

и си говоря

на езика на сухоцвета.

Казвам:

“Скоро ще дойдат ледените цветя.

Но на техния език не ще кажа

ни една дума.”

- За САХАРА . За Жената , която ...

Искам да те нарисувам . . .

Веселин Ханчев - Пръстен

П Р Ъ С Т Е Н

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.